Основен » ХОРА » Стихотворението „Буря на пианото”

Стихотворението „Буря на пианото”

ХОРА : Стихотворението „Буря на пианото”

Автор: Таня Дедич

***

Сам в тъмната стая
В сън тя свиреше на пиано.
И бели клавиши, черни клавиши
Едва докосван обречен
Жестоката музика е обект на
Играх, свирех страстно.

Беше с мен, не с мен -
Музиката кипи на вълна.
Шахтите се търкаляха една след друга
Педалите в пяната се удавиха
И главата ми сякаш се въртеше -
Пак свирех на пиано.

Хоризонтът беше висок от бурята
Камъните се завъртяха като пясъчни зърна.
Неговите божествени форми
Непроменен от векове
А черното платно е мета страстта
А клавишите са източник на светлина

И звуците се стичаха по струната ...
Пак свирех на пиано.
И имаше към какво да се стремя.
Ръцете летяха като птици
И вятърът обърка косата ми.
О, вдъхновение минута!

Как играех, Боже!
Каква октава се чу!
Искряха като пръски, трели
Тежък бас изтрещя.
Ударът на вълните носеше акорди
Играх, свирех гордо

Като да караш буря
С клавиша за пиано -
Ключът на блестящия глисандо
И омайни пасажи.
И удари клепсидра
Дори не мерих време.

Елементът е уловил време,
Солени сълзи и водни потоци,
Пиано и буря - каква сила
Каква бързане, каква линия!
Прозвуча тайнството на хората
А пианото беше най-високият орган.

О, Боже, как играех!
Повярвайте ми, както никога досега в живота.
И скърбите се разтопиха с пяна
С буря проблемите отстъпиха ...
Сам в тъмната стая
В сън тя свиреше на пиано.

Препоръчано
Оставете Коментар